Windows on the world

Пролетта е публично тук. Дните стават все по-дълги и по-слънчеви и откривам, че се приближавам до огромния прозорец в моята столова в разнообразни моменти от деня за писане, единствено с цел да видя какво се случва в света на моята улица. Точно против мен има малко на ден учебно заведение и от време на време виждам малко селце с деца да се промъкват през необятните входни порти. Живея единствено един етаж над равнището на улицата, тъй че съм наясно с всеки, който се взира нагоре и ме поглежда обратно.

Едно от първите неща, които върша заран, е да мина през жилището си и да дръпна щорите във всяка стая. Да пусне светлината, да, само че и в алегоричен смисъл да пусне света назад след пашкула на нощта. Имам по-възрастен родственик, който не може да понася щорите да са отворени в предната стая на къщата й поради минувачите, които биха могли да погледнат, тъй че естествената светлина би трябвало да идва от другата страна на къщата.

Прозорците са толкоз показателни, както в дословен, по този начин и в метафоричен смисъл, и постоянно съм се чудил какво търси някой от нас, когато надникне през тях. Или какво пречи на някои от нас да пернат завесите до дъно.

Обичам да попадам на творби на изкуството , които демонстрират прозорци по някакъв метод, тъй като считам, че отбелязвайки по какъв начин се ангажираме с този елементарен аспект на архитектурата, който е прочут на другите култури и истории, може да ни разкрие известна визия за човешката природа и по какъв начин живеем в света.

Картината на Марк Шагал от 1913 година „ Париж през прозореца “ е мелодична и причудлива панорама към града, в който той се пробва да сътвори нов дом, напуснал Русия преди три години. Използвайки смели съществени цветове, приглушени земни кафяви и хладни бели, той изобразява градски пейзаж като че ли през отворен прозорец: Айфеловата кула стои измежду жилищни здания и транспарантна заготовка от френски трибагреник арки като дъга през хоризонта. Точно под Айфеловата кула няколко фигури се носят хоризонтално. Котка с човешко лице е кацнала на перваза, покрай мъж с две лица, гледащ наляво и надясно.

В някои връзки, даже когато сме навън, всички се разхождаме с прозорец на мозъка, с желание да види някои неща, а не други

Гледката към света от гледната точка на Шагал е витална, мечтателна и цялостна с вълшебен натурализъм: интерпретация на това по какъв начин град, разбъркан със личната му история и усеща. Това ме кара да се замисля по какъв начин нашата позиция за света постоянно се оформя от това, върху което избираме да се съсредоточим, замъглим или преосмислим в съзнанието си.

Най-често, когато виждам през прозореца на трапезарията, виждам за птици, надявайки се, че някоя от многото, които слушам рано заран, ще реши да кацне на перваза на прозореца ми. Или, когато сезонът се трансформира, следя клоните на огромния чинар с кленови листа, който пораства тъкмо пред прозореца ми, търсейки признаци на стиснати пъпки.

В някои връзки, даже когато сме навън, всички се разхождаме с прозорец на мозъка, възнамерявайки да забележим някои неща, а не други, някои хора, а други не. Подозирам, че това е по този начин, тъй като нашите ползи, страхове, цели и полезности играят роля в това, което виждаме и по какъв начин виждаме. Чудя се дали идващия път, когато някой от нас огледа през прозореца вкъщи или на работа, може да провокира себе си да види нещо, което може би не е забелязал преди. И да останем отворени за всевъзможни мисли или усеща, които се появяват в мозъците ни, до момента в който обръщаме внимание на този нов фокус.

Какво би могъл да ни разкрие подобен на пръв взор дребен опит за нас самите и за това по какъв начин възприемаме света? Къде могат да се отворят прозорците на нашия разум?

Заинтригуван съм от картината от 15-ти век „ Четещ човек (Свети Иво?) “, от работилницата на фламандския художник Рогиер ван дер Вейден. Тъмнокос мъж, считан от някои за свети Иво, стои на напред във времето на картината и чете писмо с дълбока централизация, като че ли обхванат от вътрешността си. Горната част на тялото му заема по-голямата част от фрагмента и наподобява съвсем непропорционална на прозореца на назад във времето. През този отчасти отворен прозорец виждаме цялостен пейзаж с град, мост и палат. Гребна лодка се плъзга по далечно езеро, има ездачи на коне, а през долния ляв ъгъл на прозореца виждаме хора, които се срещат, може би ухажват, под дърветата на ливада. Сцената наподобява спокойна и безпроблемна. Явният контрастност сред вътрешното и външното пространство на тази картина ме кара да се замисля по какъв начин в един и същи град в никакъв случай не знаем през какво минава някое домакинство, даже на нашата улица.

Преди няколко седмици бях на посетители при човек, който живееше на 19-ия етаж на жилищна постройка тъкмо в сърцето на Ню Йорк. От прозореца на хола й се откриваше невероятна панорама към близките многоетажни жилищни здания, които, защото беше нощ, бяха осветени от ред след ред светещи жълти прозорци. Постоянно си мислех по какъв начин всеки от тези прозорци съдържа дребен свят, цялостен с наслади и скърби, провокации и празненства. Всичко се случва по едно и също време.

Това ме накара да се чудя за световете в личната ми жилищна постройка, където има единствено 12 жилището, и какъв брой малко познавах съседите си. С повече размисъл изглеждаше тъпо да живееш в такава непосредственост с други, без безусловно да имаш някакво възприятие за общественост. Не съм сигурен какво тъкмо предлагам, тъй като явно има какво да се каже за зачитането на персоналния живот на хората, само че се чудя дали можем да бъдем по-любопитни за живота на тези, с които споделяме здания и улици, да не приказваме цели градове.

Поразен съм от потреблението на прозореца в картината „ Тих разум “ от 2021 година на американската художничка Даниел Маккини. Жена седи кацнала на перваза сред панелите на отворен прозорец. Лицето й е обърнато към фена, само че очите й са сведени надолу, тъй че тя е затворена за нас, а наподобява и за външния свят. Но тялото й е отчасти извън и отчасти от вътрешната страна. Тя съществува сред пространствата. В едната си ръка тя държи цигара, а в другата огърлица с висулка с кръст. Зад нея се появява мрачен градски пейзаж, до момента в който вътре в блестящо осветената стая на стената виси картина на Христос или Дева Мария. Озадачен съм от тази красива картина, тъй като ме принуждава да мисля за прозорците като знаци на благоприятни условия, прагове към голям брой разнообразни светове, които можем да обитаваме по едно и също време, даже в случай че това изисква известно безшумно обсъждане по какъв начин да го създадем.

Както картината на Макини, по този начин и картината на ван дер Уейден ни карат да обмислим по какъв начин се ориентираме сред персоналните сфери, които построяваме и обитаваме, и нашата по-широка среда, върху която имаме по-малко надзор. Прозорците, както са показани в тези творби, са портали към външния свят, които ни канят да помислим по какъв начин желаеме или би трябвало да се ангажираме с него. И в този развой сходни съображения могат да отворят прозорци и в нашия вътрешен живот.

Изпратете имейл на Enuma или я последвайте в X

Научете първо за най-новите ни истории — следвайте @FTWeekend в Instagram и X и се абонирайте за нашия подкаст Живот и изкуство, където и да слушате